|
Graffity-протестът
Когато се опитваме да настроим телевизора или радиото си на желаната от нас програма не винаги оставаме удоволетворени от избора, който сме направили. Започваме отначало. Защо? Има много причини за това, но една от тях се откроява от останалите. А именно, че съвременната медия неизбежно сблъсква аудиторията си с насилие и манипулация, които създават условия за нахлуване на нови деструктивни визуални форми на изразяване в умовете на хората.
Според съвременния "urban" творец графити-протестът е радиоглас от миналото, заченат в желанието си да прескочи границата на TV презентацията и да се установи на улицата. Социалните катаклизми в това изкуство прекроиха картата на културното пространство в сфери на влияние. У нас в началото на 90-те графитито се усмихна по соцфасадите тип "панелка" и смая мнозина със своята прикрита арогантност. Проскубаната визия на "съвременното" въпросно деяние развърза ръцете на уличните художници с цветни и отровни спрейове, които за няколко години със скоростта на епидемия заляха де що имаше празни пространства. Приоритетна тема в творчеството им беше градският жаргон. Дългият списък от тъпи сентенции и цветисти псувни моделираха мислите на подрастващите към това как трябва гледат на живота и от какво да не се лишават във време на избор.
Днес основните творци и консуматори на графити си остават Hip-Hop братството. Редом с виртуалните сцени за хареми, проблеми и кореми, обожествяването на графити-протеста е тяхното бойно знаме във войната срещу чалгата /т.е. всичко пошло и нелицепрятно, което не става за рапиране/. Какъв абсурден контраст!?
Други герои на деня са безспорно любимците на спортните ежедневници и районните полицейски управления - "футболните фенове". Тези професионални състезатели по най-бързо разфасоване на седалки от противниковия стадион са и художници - наивисти. В свободното си време, а то е в голямо количество, аранжират стените и балконите на коопераците с дежурните отбори и актуалните резултати от футболното ни първенство. Една част от тези запалянковци упражняват нестандартната дисциплина "пещерни рисунки" с политико-идеологичен изказ. Често срещани символи в изкуството им са фашистки свастики, пентаграми и умни в кавички мисли за края на света. Геймърите - вундери и неизбежната среща с 3D графиките във втория им роден дом - компютърния клуб - е довел до еволюция в социалните им потребности. Сетивността на очите, която е добре тренирана след хилядите часове пред монитора, може да улови и най-малкия детайл при композиране на триизмерната картинка, на която биха завидели дори и насекомите в тъмното. Пълните интернет-клубове и изтънелия семеен бюджет на техните родители ни кара да си зададем въпроса кому е нужна тази виртуална тръпка, която превръща хората във възрастта на “teen” в пасивни зрители на собствената си съдба. Какво значение има дали си на гребена на вълната в предпоследното ниво на "The Age of Empires", когато общуването между приятели е принизено до нивото на символи и знаци с неясен произход и значение. Да си Cool в очите на тези, дето се напушват и напиват, не те прави уникален, а точно обратното - жалък и безхарактерен! Да се копират техните движения не е за възхищение и подражание.
Имаше някога група от чужбина, която направи великолепно graffity с библейски сюжет в двора на книжарница CLC. Появата на това произведение в центъра на града разбуни духовете сред обикновените квартални зяпачи, анархисти и една малка група млади вярващи християни.
Интересното в тази история е, че докато го нямаше това графити, животът си течеше нормално, но при появата му мнозина бяха изобличени за гордостта си и безхаберието, което цари в техния духовен живот. Като тръба, която огласяше възможността всеки човек, който мине оттам, да се отвърне от злите си пътища, по които светът го тегли за носа, и да намери възможност да приеме Христа, тази рисунка стана граница между избора дали да споделиш съдбата си на ново създание в Бога или да си продължиш по утъпкания и широк път на погибелта. За съжаление днес това графити вече го няма, може би единственото до момента в София, но остава призивът от Господ Исус Христос и неговото Слово - "Да идем до всички краища на земята и да благовестим евангелието на всеки човек". Като хора на изкуството имаме великата възможност да го направим чрез талантите да рисуваме, танцуваме, да композираме музика, да пишем стихове и да снимаме филми. Всичко това, дадено ни щедро от Бога, ни предоставя нови възможности да използваме рационално времето си в посока жетвата на души за Неговото царство. Как? Ignore на всички светски влияния, които ни спират да бъдем успешни и пълноценни християни. За начало ще свърши работа да изчистим езика си от тъпотии. Да внимаваме каква музика слушаме и какви филми гледаме - това би ни прояснило съзнанието, с което можем да сме полезни в училището, работата, вкъщи. Да се твори в условията на постоянна конфронтация със светското схващане за добро и зло може само да ни предизвика да бъдем по усърдни в търсенето на Бога.
Graffity explorer: Julian
следваща
страница....
|
