|
В края на 2001 година изпратихме 15 промо пакета до различни християнски фестивали в Европа и САЩ. В началото на февруари тази година получихме писмо по пощата от LIME 2002 Мемфис Тенеси. На тях не бяхме изпращали нищо, за това се изненадахме много. По-късно разбрахме, че организаторите на LIME са същите хора, които са отговорни за “ONE FEST” в Мемфис, а този фестивал бе в нашия списък. LIME 2002 е християнски конкурс, в който участват 100 групи от цяла Америка и се провежда в продължение на един месец /01.03-06.04.02/. Прочитайки писмото си казахме, че ще е супер да отидем там, но няма начин. Нямаме 150 долара - такса за участие, нямя пари за визи и самолетни билети. Въпреки това решихме да напишем едно писмо до организаторите, в което да обясним всичко това и просто да бъдем честни с тях. В същото време изпратихме факс до Американското консулство с избрана от нас дата за интервю за Щатски визи - 28.02.02. Много хора ни казаха, че това е доста скоро и сигурно ще ни запишат чак за края на март месец. С тези две неща ние направихме първите крачки на вяра и казахме: “Боже, ако ти имаш план за нас да отидем на това място, то Ти ще се погрижиш за всичко, а ние ще ти се доверим”. След една седмица организаторите на LIME ни отговориха и казаха: “ Ако вие можете да дойдете, ние ще се погрижим за настаняването, храната и ще ви платим таксата за участие. Това ни насърчи много. Проверихме и датата за интервю – беше точно в деня, който искахме. Чудесата следваха едно след друго. Ние само наблюдавахме как Бог нарежда нещата и му благодаряхме. Все още нямахме нито 1 долар, но решихме да си направим резервация за полет на 07.03. Започнахме верижен пост за две седмици, като се молехме да получим визи и да имаме 2000 долара за самолетните билети. Поради ниския стандарт в България, нашите заплати са само 70 долара на месец. Всеки може да прецени, че трябва да се случи някакво чудо, за да получим 2000 долара за няколко дни. Бяхме решили да не искаме пари от никого. Кen Steorts – директорът на Лайм, ни изпрати официална покана, която ни бе нужна за визите. Тук искаме да благодарим на нашия приятел и продуцент Сашо Желев, който ни помогна със сумата, необходима за визите. Така на 28.02 ние отидохме на интервю в Американското консулство. Извикаха първо Юли, но без да му дадат обяснение, му отказваха виза. Излизайки навън, той чу ясния глас на Бога - “Не се притеснявай”. “Добре Боже, но виж какво стана”- каза Юли. За втори път Господ му казва: “Не се тревожи”. След около 20 минути извикаха и нас на интервю. Ние не знаехме какво е станало с Юли, но имахме мир в сърцата си и бяхме напълно спокойни, защото знаехме, че всичко е в ръцете на Бога. Интервюто продължи 15 минути. Питаха ни какво ли не. Казахме им истината за всичко. Разглеждаха диска ни и други материали за групата много внимателно. Попитаха ни с какво ще докажем, че ще се върнем. Отговорихме им, че сме християни и, че имаме други ангажименти това лято в България и Европа. Не се впечатлиха особено от отговорите ни. След малко ни съобщиха, че на Юли му е отказана виза и зададоха въпроса какво ще правим ако само на нас дадат визи. Отговорът ни бе, че в такъв случай никой няма да замине. Най-накрая ни съобщиха добрата новина, че всички ще получим виза. Отново бяхме свидетели на поредното чудо, което само Бог е способен да извърши. Сега ни оставаше само да намерим пари за билетите. Имахме водителство да говорим с двама човека и да споделим с тях цялата ситуация. Пастор Пламен Цолов – църква “Ново поколение”, бе единят от тях. На 03.03- неделя, по време на редовното ни богослужение той реши да събере допълнително дарение за нас. Преди това информира хората за служението ни и за всички неща, които са се случили с нас в връзка с това пътуване. Сумата, която получихме от дарението беше 400 долара. Другият човек, с който бяхме говорили, Стан Нютон, ни помогна с 300 долара. Това е един човек, който вярва в това, което правим като служение. На същия ден много хора, наши приятели от църквата, идваха при нас и ни даваха пари. Така за един ден ние имахме близо 1000 долара. На следващия ден един човек ни се обади по мобилния телефон и ни попита колко пари ни остават да съберем. До вечерта той ни даде останалата сума. Тъй като пожела да остане анонимен, сега ние няма да напишем името му, но му благодарим изключително много както за парите, така и за вярата му в нас. Всичките финанси за пътуването бяха благословение и не сме взели нито един лев на заем. Милостта на Господа наистина няма граници. Така на 07.03 ние отпътувахме за Мемфис. Бог се грижеше за нас по време на цялото ни пътуване и навсякъде пращаше специални хора да ни помагат. След нашето участие на коннкурса LIME, Бог отвори врата да свирим на още две места. Обиколихме 6 щата, успяхме да се запознаем с много хора, да намерим нови приятели, което е много ценно и да споделихме за вярата си в нашия Господ и спасител Исус Христос. Искаме
специално да благодарим на всички, които ни
помогнаха и вярваха с нас за заминаването
ни, както и на хората, които се погрижиха за
престоя ни в Щатите.
|
