Начало  Видение  Събития  История на Арт Иновация  Проект списание Марк 16:15  Творци   Културно наследство  Свидетелства  Подкрепа  За контакти  Често задавани въпроси  E-mail   Авторски права  Реклами  Линкове  За нас

webmaster: Bisera Ilieva @ 2003,      © Център за изкуства Арт Иновация

назад към историята на Арт иновация

След демократичните промени в края на 80-те и началото на 90-те, с падането на берлинската стена, символ на разделена  Европа, се събудиха от четиресет и пет годишен сън няколко източно-европейски страни, сред които беше и България. След дълбока изолация за света и околните нам държави, страната ни пое по пътя на илюзорни перспективи и неясно бъдеще. Обезверени, че нещата няма да се променят, стотици хиляди млади и образовани хора емигрираха в чужбина. Тяхната липса се почувства най– силно в областта на изкуството и културата. В началото на 1991 страната ни преживя истински благодатни времена от небето. Бог отвори по чуден начин сърцата на българите и мнозина приеха веста за спасение чрез Исус Христос. Гладът и жаждата за Божието слово създаде условия за основаване на много нетрадиционни църкви и общества, чиито членове на фона на източноправославните църковни традиции изглеждаха като хипита, които по цял ден изучават Божието слово и прекарват времето си в молитва. Религиозните хора се уплашиха от тях и им лепнаха термина “сектанти”, а местата на които се събираха “секти”. За много кратко време този термин стана нарицателно и за всяко едно самоубийство, аборт или бягство от дома на някое дете,  и хвърляха обвинението върху младите евангелски църкви. Надигна се едно всеобщо гонение срещу протестантските общества, успешно раздухвано от медиите.

Основната им цел беше да притиснат тялото Христово в България до стената и да го откажат от намеренията му да доминира над езическото смесване на култове и фолклорни обреди с религиозни вярвания и традиции. Но чистото Божие слово “Библията”, което беше в основата на тяхната вяра, ги прекара през долината на мрачната сянка и отново всичко се успокои. Студеният вятър утихна, а божиите хора си извадиха поука, че ако не се доверят на Господ Исус Христос, с тях е свършено.

След безбройните анализи, поуки и решения, божиите хора обърнаха погледа си към позабравената от битки и стратегии културна част на вярата, такава каквато са я представяли векове преди това нашите западноевропейски братя - Бах , Хендел , Ван Дайк. Не мина много време и на хоризонта се появи евангелския форум “Арфата на Давид” -  ежегодишен музикален фестивал. Създадоха се някои театрални трупи, музикални формации, хорове и оркестри. За жалост и някои от арт-групите се разпаднаха, но за това пък растеше ново поколение вярващи, някогашните тинейджъри, готови да вземат щафетата от своите несигурни и уморени от битки със света по–големи братя и сестри. Годините летяха и един ден тези млади хора, вече не тинейджъри, влязоха в наследството си, готови да разнесат Евангелито на Своя Господ и Спасител до всички краища на страната, дори и отвъд нейните предели.

На 4 септември 1997 започнаха да се стичат от цяла България музикални групи, изпълнители, актьори, танцьори и млади хора само с по една раница на гръб.

Фестивалът бе наречен “Ново Поколение” и беше посветен на тези, които са дръзнали да вярват в мечтите си, щедро дадени им от живия Бог. Тези, които ще устоят на студения вятър и които няма да приемат условията и компромисите на погиващия свят.

Фестивалът бе платформа за популяризиране на съвременната християнска музикална култура у нас. За щастие мнозина млади певци и музиканти започнаха творческият си път именно от него.

Фестивалът бе открит от Милко Цонов с Неговия бенд. Той изпълни няколко парчета от бъдещия си албум в стил фънк-рап, както и големите си хитове “Стани свети” и “Йешуа” от албума “Спасен”. На срещата с публиката Милко сподели,че това което очаква да се случи с неговия живот, е Бог да изпълни словото си към него. Той добави “Аз съм много внимателен за това какво правя, как го правя, защото искам Бог да бъде прославен. И това, което искам да се случи или това, което е основното видение, което аз имам, е да служа на хората да бъдат издигнати в християнската вяра. Да бъдат окуражени, да разберат, че могат да живеят радикален живот и тяхната смелост да бъде съживена”.

След невероятното шоу на Милко Цонов на сцената се представиха два дуета: Цецо и Еми Илчовски, Краси и Ели Любенови. От баладичното soul звучене на техните песни лъхаше топлината и свежеста на класическия блек госпъл. След концерта Краси сподели “Обстановката е невероятна и това кара мен и моята съпруга да се чувстваме много смирени. Бог помага на всеки,който Го потърси и аз мога да го прославя,, защото аз съм обикновен човек.

Аз знам откъде ме е извадил..,щастлив съм,че в живота ми грее светлината на моя Господ! Еми добави:“ Напоследък започнах да осъзнавам факта, че колкото повече вървя с Бога и търся присъствието на Святия Дух, той отмахва един по един ежедневните ми проблеми,не е ли невероятно!

Първата фестивална вечер бе закрита от Валери Славчев с група “Хоризонт”, След могобройни турнета и фестивали мочетата от групата имаха голямата възможност да  изсвирят повечето от големите си хитове. Здравият рокенрол саунд бе достигнал своята върхова точка, когато песни  като “Мой татко “, “Ще устоим на студения вятър” и “Кой е нашия Бог” буквално взривиха публиката от възторг.  

Този летящ старт на фестивала даде заявка за нови интересни преживявания през следващите два дни, както и на небивала критика в някои национални вестници и локални телевизии. Във връзка с някои реплики от страна на недоброжелатели и журналисти, Валери сподели след концерта относно несъвместимостта между християнството и съвременните музикални стилове: “ Нещата много са се променили, разнообразието е страшно голямо и е неразумно да си мислим, че живеем преди сто и петдесет години. Аз живея в края на 20-и началото на 21-и век и ще използвам всички технически средства и възможности да служа на Бога. Относно стиловете музика аз мисля, че няма значение дали ще свириш heavy metal, alternative rock, jazz или gospel music. Ако чрез тези видове музика се разпространява Евангелието, то те са необходими” .

През втория ден пред многобройна публика бе представена премиерата на новия мюзикъл, дело на режисьора Тони Радославов, “Танцувал ли си с ангели?”. Това е една продукция, третираща въпроса за реалността в духовния свят. За болката, породена от противоречието между една объркана и студена действителност и вярата в един любящ и съвършен Създател.  На въпросите относно работата по мюзикъла Тони отговори” Дълго време търсих човек, който да е заинтересован дотолкова, че да започне да работи в тази област . Между другото песните започнаха да идват една по една, цели и завършени с текст, с всичко. Понякога се налагаше да поправям някоя след като Бог ми я даде”. Рядко се е налагало да чакам дълго за повечето от песните.

Докато демонтираха декорите и  приготвяха сцената за следващите участници, много тинейджъри имаха възможността да се срещнат с момчетата от група “Кръстопът”. Тяхната популярност в последния един месец значително се бе увеличила заради големият им хит “Виждам”, който не слизаше от ефира на много радиостанции. Те споделиха, “че тази песен е накарала много хора да преосмислят дълбоко същността на своя живота и да погледната по един нов наичин на гладните и обезверени бездомници, чиято нужда от Исус е толкова голяма, колкото и на всеки един друг в този свят! ”. На техния концерт се събра една значителна част от младите хора, дошли от всички краища на страната, на която допаднаха голяма част от парчетата с подчертано мелодично рок-енд-рол звучене и съдържателни текстове .

Последния концерт за втората вечер бе на група “Чейнлес” от град Габрово, чието представяне в стил фънк-рок продължи до много късно вечерта . Техният хит “Ти ела при Мен” стана повод за импровизирана дискусия след тяхното представяне. Те споделиха” Ние бяхме една група, която работеше в ресторант и по този начин си изкарвахме хляба. Бог ни намери на пет хиляди километра в Норвегия. Там ние взехме решение да Му служим с талантите, дадени ни от Него. В тази връзка се роди и парчето “Ти ела при Мен”.  

На третия и последен ден бе представен музикалният семинар “Атмосфера, изпълнена с Божието присъствие”, воден от Дилян Давидков .

През този ден на сцената се качиха и хеви метъл групите от Македония “Крусейд” и “Саваот”, както и българските банди “Гарден Туум” и “Ревилейшън”. Това време бе използвано да се свидетелсва на мнозината невярващи хеви рок фенове,  които бяха дошли специялно заради тяхното участието.

Вечерта бе организиран “джем сешън”, вкойто взеха участие повечето участници от трите фестивални дни, с който завърши и фестилатът.

Този първи по рода си музикален форум събра участници от цялата страна, както и на няколко групи от Македония. Фестивалът стана предпоставка за сформирането на различни творчески групи и приятели на това ново начинание. Преобладаваше мнението, че за да продължи да върви успешно този форум, целите му трябва да си оостанат такива, каквито са били досега, а именно - чрез изкуството да се достига до погиващия свят с мисията да послужи като насърчение за младите вярващи да не отстъпват от вярата си в Бога.

назад към историята на Арт иновация