|
Колко е чудесен Аз ще
пея без почивка Колко е
чудесен Бог, Без
престорена извивка, Без
високоумен слог! Както
птиците в небето Пеят Му
хвала, За
простора и крилете И за
свойта свобода. Както
пее Му тревата за
живителния дъжд, Както
хвали го в гората С рев
лъвът могъщ. Че
създал е Той живота, И е
властен над смъртта, Че
Синът Му на Голгота, Ни
откупи от греха! Романс Пилееше
вятър листата В
студената есенна нощ, И
стените в мене душата, Ранена,
прободена с нож! Останал
бях сам с небесата, С тъга
по живот пропилян, И питах
звездите, луната, Защо
съм завинаги сам? Не чуха
звездите, не чу и луната. Не чуха
дърветата в парка. Шепнеше
вятър унило в тревата, Някъде
дрънкаше тихо кухарка. Заслушах
се в песен за мен непозната, И в думи
за някакъв хубав живот, И сякаш
отнейде ми беше позната Таз`
песен за Бог Саваот. Не чуха
звездите, не чу и луната, За моя
пропаднал живот, Но вече
забравих тъгата, И
тежкия робски хомот,
|
