Начало  Видение  Събития  История на Арт Иновация  Проект списание Марк 16:15  Творци   Културно наследство  Свидетелства  Подкрепа  За контакти  Често задавани въпроси  E-mail   Авторски права  Реклами  Линкове  За нас

webmaster: Bisera Ilieva @ 2003,      © Център за изкуства Арт Иновация

в-к "Дневник Арт Иновация", бр. 1, 29 май - 29 юни 1997г.,

    “Тогава и двамата бяхме млади хора. Неговата сърдечна доброта, пъргавост, поетичният му темперамент и верен усет за истинското, хубавото и доброто ме привлякоха към него. Завърза се веднага приятелство между нас, което никога не се наруши, както и доверието, което имахме един към друг през всичките тези години, пълни със събития. Аз открих гения в него, в употребата на матерния му език, сладостта, грацията и чистотата във всичко, що излизаше от неговото перо”.

    Тази великолепна характеристика на личността и творчеството на Петко Славейков е написана от американския протестантски мисионер д-р Алберт Лонг. Д-р Лонг идва в България през 1857 г., установява се във Велико Търново и от тогава започва познантството и приятелството му с Петко Р. Славейков. По това време Петко Славейков вече е известен като учител, отличен познавач на родния език, издател е на няколко книги, обичан и дълбоко уважаван от по-младото поколение. Това е времето, когато все повече се разраства борбата за самостоятелна българска църква. Покрай всички забележителни качества, които притежава, Славейков е ибл и отличен певец. Почти винаги е пеел на големите църковни служби, а после е държал слова. Паметни са останали речите, които произнасял при честването на 11 май – деня на българската писменост. Тези тържества се превръщали в истински празник за цяла Трявна, а по-късно и за цялата многобройна българска колония в Цариград. Там, в най-големия български град в турската империя, Петко Славейков се установява през 1864 г. по покана на д-р Лонг. Англо-американското библейско дружество взело решение да се преведе Светото Писание от черковно-славянски на новобългарски език. Поканата дала възможност Славейков да се включи активно в живота на цариградските българи, самият той де стане център на ония интелигентски сили, които ръководели народните съдбини. Така започва най-бурният, най-плодоносният период в живота на Славейков от 1864 г. до 1875 г.

    Главните действащи лица при превода на Библията са д-р Лонг, директорът на протестантското издателство в Цариград Елиас Рикс, служителят в същото книгоиздателство Христодул Костович /Сичан Николов/. През 1862 г. д-р Лонг и Е. Рикс посещават Петко Славейков в Трявна и му излагат целите си и намеренията за превода на Библията. Той се съгласява веднага. Когато работата по текста е завършена в основни линии, Славейков заминава за Цариград, където вече четиримата започват редактирането на текста и подготовката му за печат. Едва през 1871 г. Библията е отпечатана и започва нейното разпространение. Това забележително дело на Петко Славейков, по понятни причини, е малко познато на съвременниците ни. Преводът и редактирането стават през един от най-важните периоди от българската история. Борбата за църковна независимост е борба за независимост на българите, за правото им да имат своя държава, свой език, своя култура. В превода, който извършва, Славейков се показва и като вещ познавач на българския език. Не напразно се счита, че с това свое дело полага и основите на съвременния български език. Славейков се отнася с голяма почит към делото на славянските първоучители Кирил и Методий, към делото на техните следовници – българските духовници и учителите. Ето какво пожелава на сънародниците си Славейков за празника на благословените братя: “ Нека даде Бог, щото нашите чиновници да имат идеал поведението на Бориса, неговият твърд и решителен патриотизъм – да се жертвуват вечно за благото на народа, комуто служат; нашето духовенство да следва примера на Методия и да се отличи с неговата святост и безкористие; нашите учители, като имат предвид живота и делата на философа Кирила, да останат завинаги предани на отечеството си, да развиват неговата писмовност, да учат бъдещите поколения и така да въздигат нашия народ и да го поставят наравно с другите европейски народи по образование, богатство и сила”.

Мария Ловджиева, директор на музей “Петко и Пенчо Славейкови”, София

 назад към Културно наследство