CO BG CLUB коСмикс Кварталните свраки доложиха за нови обитатели в изоставената цигарена фабрика. Отскоро бе станала убежище на някакви рокясали богомолци. Тео - местният трапер, пръв се престраши да завлече крайник до там. След няма и две минути стоеше пред ръждивата врата. Разглеждаше въпросително орнаментите по стените…запали цигара. Зад забулената в мистерия стара врата стояха отговорите на нашия герой.
– Отворете бе Исусовци….идвам да се изповядам.
– Аз съм Нео – Аз съм Тео, викай ми Т-100, Please!
– Т’ва е интересно, а защо Т-100? – Живея си в мой клониран свят. Всяка вечер джиткам до “Кристала” така де дискотечката. Там разцъквам кунгфуто…яко денс до състояние на нирвана. Ти с к'во се ангажираш през деня? – Чeгъртам на китара, а през другото време чета Библията… много яка книга..
– Да, в известен смисъл. Всъщност знаеш ли, нищо не е толкова сигурно в този свят колкото тази книга, от която мисля да ти дам една бройка. Там пише за това как можеш да твориш не като някакво меркантилно брейкаджийче, а като оригиал заради Исус. Искрата на вечния живот мъждука някъде дълбоко в теб. – Човече плашиш ме. Ти си някакъв манияк, но въпреки това усещам че си прав…започва да ми става интересно…..черпи ме една кола.
Автори: На текста: Юлиян Недков На карикатурите: Борис Ганчев
изтегли списанието в *ZIPнат *PDF файл
|
– Да ти кажа честно
съм скивал такова четиво само в
археологическия музей. Там пише ли
нещо за мен?