|
в-к "Дневник Арт Иновация", бр. 1, 29 май - 29 юни 1997 г.
“Понеже славянският или българският
народ не разбирал писанията, изложени на
гръцки език, светците смятали това за най-голямата
загуба и намирали основание за своята
безутешна скръб в това, че светилникът на
писанията не се пали в тъмната страна на
българите. Те тъгували, страдали и се
отказали от живота.
“След като получили този желан дар, те
изнамерили славянската азбука, превели
Боговдъхновените писания ат гръцки на
български език и се погрижили да предадат
Божествените знания на по-способните от
учениците си. И мнозина пили от този
учителен извор, между които избрани
първенци били Горазд, Климент, Наум,
Ангеларий и Сава”. из “Житието на Климент Охридски” от Теофилакт, ХІ в.
“Моравският
княз Ростислав по Божие внушение направи
съвет със своите князе с моравците и
изпрати пратеници при цар Михаила с тия
думи: “Нашият народ се отметна от
езичеството и държи християнския закон, но
нямаме такъв учител, който да ни обясни на
наш език истинската християнска вяра, та и
други страни, като видят това, да направят
като нас. Затова, господарю, изпрати ни
такъв епископ и учител, защото от вас
всякога изхожда добър закон за всички
страни”.
“Навярно искате да знаете кои са тези
отци? Методий, който украси Панонската
епархия, като станал архиепископ на Моравия,
и Кирил, който бил велик в езическата
философия и още по-велик в християнската и
познавал природата на действително
съществуващите неща”. из “Житието на Климент Охридски” от Теофилакт, ХІ в.
|
