|
ТОЙ
МИ ДАДЕ ЖИВОТ
Събудих си. По-точно не разбирах какво
става. Имах някаква маска на лицето си.
Кислородна, както разбрах по-късно. Разбрах
като в сън, че съм в “Пирогов”. Бяха
извадили разкъсания ми далак, бяха ми
сложили екзистенция заради счупения ми таз,
имах счупено ребро и лакът и покрито с кръв
лице. Чак след три дни дойдох наистина в
съзнание. Помолих майка ми да ми донесе
Библията. Мислех, че скоро ще умра и исках да
зная какво ще стане с мен. Беше ме страх. Бях
объркан. Бях смачкан. Бях сам. Презирах
слабостта си. Мразех се. Не знаех как да се
измъкна. Как да се спася? Знаех, че в
Библията има нещо за мен. Какво? Момичето,
което беше в същата стая, беше блъснато от
трамвай. Не я виждах, но я чувах. Тя виждаше
демони по корнизите и разни други странни
неща. Бълнуваше. Майка ми ми донесе
хармониката. Музиката ни разсейваше.
Започнах да чета Библията. Отначало. Видях
как Бог направи всичко. Видях как човекът
започна да греши. Все повече и повече
затъваше в греха. Разбрах какво е грях и
колко много аз самият съм грешен. О, колко
страшно беше. Разбирах, че заслужавам да
умра, да си получа заслуженото. Но не умирах.
Сякаш някой пазеше живота ми. За втори път
щях да умра след един месец, защото имах
кръвоизлив в гръдния кош вследствие на
скачането. Припаднах. Дойдоха петима лекари.
Вкараха ме в операционната. Оперираха ме. На
сутрента се събудих отново в реанимацията.
Жив. Лекарят каза, че ако не ме бяха
оперирали след пет часа, сърцето ми щяло да
се пръсне. Но аз бях жив. Някой се грижеше за
мен да не умра, а да живея. КОЙ? Идваха да ме
виждат приятели. Идваха и хора, които не
познавах много добре. Имаше две момичета,
които ми казаха, че Бог ме обича. Едното ме
попита дали съм чел Библията. “Чета я сега.
Отначало всичко наред”. Тя ми каза да чета
Новия Завет на Господ Исус Христос и това,
което Той е направил за мен. Някой ми донесе
една книга “ЕАз видях Рая”. Четях и
поглъщах Новия Завет както никога досега.
Здравето ми започна да се подобрява.
Чувствах се от ден на ден все по-силен и по-здрав.
Изписаха ме на 20 август. С бронхопневмония и
патерици. Не ми даваха да ходя на море, но
там имаше голям концерт и всичките ми
приятели бяха там. Отидох със сестра ми,
брат ми и още приятели. “Уорнинг” имаха
концерт в Несебър. Беше много диво. Имаше
битки с камъни между полицията и някои от
посетителите. Един камък удари сестра ми и
брат ми. Не много силно. Някой ни пазеше.
След това отидохме в Созопол. Там срещнах
една група от четирима човека, от които
познавах двама. Едно момиче, с което се
бяхме виждали в компаниите на “синьото” и
на “Кристал” и един човек, който ми беше
старшина в казармата. О как ми говореха те
за Исус! Говореха за някого, когото познават
лично. Не можех да се разделя с тях. Моят
приятел стоеше настрана и ме чакаше. Той и
до днес стои там, вързан в окултните учения,
в които двамата с него бяхме навлезли. И
така всеки път, когато срещнех тези
приятели в Созопол, те ми говореха за
любовта на Бога, за спасителния Му план и за
чудесните Му дела.
Поканиха ме да посетя техните служби в
София във залата на ВИАС.
Един ден отидох там. Беше след шест часа.
Влязох в залата. Преживях
Аз бях очистен от греха си. Бях свободен
от страха си. Бях развързан от болезненото
си минало и получих дара на вечния живот.
Приех Исус за мой личен Господ и Спасител.
Знаех, че нищо не може да ме накара отново да
се върна отново там, откъдето Той ме спаси.  да се моля всеки
ден. Имах нови приятели, с които споделяхме
радостта си от спасението. Започнах да
работя, да използвам дарбите, които имах, за
да прославям моя Спасител. Той ми даде живот,
който не може да се сравни с нищо. Даде ми
истински приятели. Даде ми работа, която
обичам. Той ми даде и вярваща жена, която
много обичам. Жена, с която сме изградили
едно здраво и благословено семейство в
скъпоценното име на Исус.
|
Беше 1991г. Учех във ВИАС, но бях прекъснал
обучението си и работех каквото ми падне, за
да изкарвам някакви пари. Свирех в една
група – “Високо напрежение”. Имах
приятелка, с която бяхме заедно от близо две
години. Много раздели, много начала. По това
време живеехме на един таван близо до Орлов
мост. Всичко беше “наред”. Щяхме да
участваме с групата на един голям концерт
на 15 юни, събота, на стадион “Раковски”,
организиран от Ицо Петров. Много му бях
ядосан. Мислех да наговоря сума ти глупости
по негов адрес и след това да се откажа от
музиката. В четвъртък се събрахме в “синьото”
с момчетата от групата. Пихме била и се
майтапихме. Прибрах се на тавана към шест
вечерта. Приятелката ми ме чакаше вече два
часа. Бях много пиян. Чувствах се много
виноен, че закъснях. Исках да поспя. Дрехите
ми ме дразнеха. Тя си тръгна. Аз я върнах. В
касетофона се въртеше касетка с Вайа кон
Диос. Дразнеше ме. Аз я треснах в стената.
Момичето ми пак си тръгна. Този път я върнах
с шамари. Почувствах се ужасно. Беше ме срам.
Исках да се скрия някъде. Исках да направя
нещо. Реших. Ще скоча от покрива на дървото
до кооперацията. Веднага. Бях много бърз.
Докато другите се усетят, аз вече бях
излязъл през капандурата. Направих две
крачки до ръба на покрива и ... полетях. 
нещо, което никога
до тогава не бях преживявал. Беше среща с
най-добрия Баща, Който дълго е чакал детето
си. Бешесреща с най-добрия приятел, който
отдавна ме е чакал да се върна при него. О,
каква велика и огромна любов!